Министерство на отбраната
Дирекция "Политика по въоръженията"

СИСТЕМА
ЗА
РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЯТА

(КОНЦЕПЦИЯ)

(ПРИЕТА ОТ СЪВЕТА ПО МОДЕРНИЗАЦИЯ С ПРОТОКОЛ № 1 ОТ 23.10.2001 г.)

София, 2001

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

1. Цели, задачи и обхват на системата за развитие на въоръженията (СРВ).

2. Принципи на действие на СРВ.

3. Характеристики на СРВ.

4. Единен цикъл за управление на системата за развитие на въоръженията.

5. Функционални области на системата за развитие на въоръженията.

6. Щатните и нещатни органи в Министерството на отбраната и Българската армия в СРВ.

7. Документи от СРВ.

8. Термини и определения.

Таблица 1

Фигура 1

УВОД

Системата за развитие на въоръженията представлява съвкупност от организационни структури и официално приети регламентиращи документи, реализиращи възгледите за целите, принципите и процедурите, прилагани при провеждането на политиката по въоръженията на Министерството на отбраната (МО) в процеса на установяване на адекватни отбранителни способности за гарантиране на националната сигурност на страната.

Тя реализира ясен и точен финансово ефективен механизъм за осигуряване на Българската армия със съвременни средства за реализация на поставените й задачи, съвместим с използваните принципи и методи за развитие на въоръженията в организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) чрез управлението на процеса на развитие на въоръженията.

Системата за развитие на въоръженията създава условия за установяване на прозрачност на предприеманите действия и протичащите процеси и определя конкретни и ясни права и отговорности на всички участници в съпътстващите процеси.

1. ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И ОБХВАТ НА СИСТЕМАТА

1.1. Основните цели на системата за развитие на въоръженията включват:

1.1.1. Установяване на гъвкаво и ефективно управление на процеса за трансформиране на потребностите на Въоръжените сили, произтичащи от поставените им задачи в стабилни и реалистични програми за придобиване и развитие на отбранителни продукти/въоръжения (оръжейни системи и автоматизирани информационни системи), съобразени с технологичните и икономически възможности за тяхното реализиране.

1.1.2. Осигуряване на Въоръжените сили с необходимите въоръжения, гарантиращи изискванията за функционалност (тактико-технически характеристики), време и разходи за придобиване.

1.1.3. Възприемане и прилагане на процедури, съвместими с използваните в НАТО и страните-членки, създаване на условия за непрекъснато усъвършенстване на процеса на развитие на въоръженията.

1.2. Основните задачи на системата за развитие на въоръженията са:

1.2.1. Анализ и оценка на подходите за удовлетворяване на оперативните потребности чрез развитие на въоръженията.

1.2.2. Анализ и оценка на алтернативните технически подходи и определяне на адекватни технически решения, удовлетворяващи заявените оперативни потребности в рамките на финансовите ресурси.

1.2.3. Целенасочено и непрекъснато управление на процеса за реализация на финансово осигурени, устойчиви програми за модернизация на въоръженията.

1.2.4. Разработване, усвояване, въвеждане и поддържане на необходимото документално-информационно осигуряване на основата на най-добрите практики, използвани в страните-членки на НАТО.

1.2.5. Установяване и поддържане на тясно взаимодействие между щатните и нещатни съвещателни органи на основата на разбирането за единството и приоритетите на политиката по въоръженията.

1.2.6. Осигуряване на тясно и взаимно полезно сътрудничество с предприятията от отбранителната промишленост и стратегически партньори при осигуряване на БА с необходимото й въоръжение.

1.3. Системата за развитие на въоръженията обхваща:

• структурата и дейността на щатните и нещатни органи;
  

• процедурите, формите и принципите на взаимодействие при организиране и осъществяване на процесите, свързани с изследването на пътищата за техническо и технологично удовлетворяване на оперативните потребности на въоръжените сили;
  

• процеса на анализ на нуждите и формиране на изискванията за развитие на въоръженията;
  

• проектирането и разработването на отбранителни продукти;
  

• демонстрациите на технологични концепции и изпитванията на опитни образци;
  

• производството и придобиването;
  

• експлоатацията, поддръжката и снемането от употреба на отбранителни продукти.

2. ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ НА СИСТЕМАТА

2.1. Системата за развитие на въоръженията осигурява ефективно управление на процеса на развитие на въоръженията чрез:

2.1.1. Координирано развитие на въоръженията за максимално удовлетворяване на отбранителните потребности в рамките на ресурсните ограничения;

2.1.2. Осигуряване на гъвкавост на процеса с цел приспособяване към специфичните условия на дадена индивидуална програма, отчитайки най-добрите практики, нормативната уредба и изискванията на потребителите в конкретния времеви период;

2.1.3. Внедряване на съвременни системи за управление на риска;

2.1.4. Осигуряване на стабилност на процеса чрез разработване, за всяка програма, на реалистични планове, дългосрочни инвестиционни разчети, оценки на наличните възможности и средства и осигуряване на непрекъснато финансиране;

2.1.5. Предоставяне на възможности за иницииране на програма за въоръжения на всички нива и структури в организационната йерархия;

2.1.6. Създаване на условия за управление на всички разходи, формиращи стойността на целия жизнен цикъл на отбранителния продукт.

2.2. Бързото и ефективно преминаване от научните изследвания към производството и експлоатацията на отбранителните продукти се осигурява чрез:

2.2.1. Прилагането на еволюционна стратегия за развитие на въоръженията;

2.2.2. Извършване на комплексни изпитвания и оценки;

2.2.3. Информационно осигуряване и поддържане на необходимата база данни за степента на развитие на отбранителните продукти в научно-изследователските звена.

2.3. Постигането на съвместимост с аналогичните системи в страните членки на НАТО се осигурява чрез:

2.3.1. Използване на хармонизирана стандартизационна база-данни за постигане на приемливо ниво на съвместимост и обмен на информация;

2.3.2. Поставяне на акцента върху определянето на изискванията към ключовите параметри за действие на резултантния отбранителен продукт.

2.4. Системата за развитие на въоръженията осигурява отчетност, прозрачност и граждански контрол чрез:

2.4.1. Осигуряване на конкурентна среда при придобиването на отбранителни продукти чрез равнопоставеност на всички участници в провежданите процедури;

2.4.2. Прозрачност в процеса на планирането на бюджета и строг отчет на изразходваните средства.

3. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЯТА.

3.1. Интегриран подход към управлението на процеса на развитие на въоръженията.
Успешното функциониране на системата за развитие на въоръженията се основава на ефективното взаимодействие между основните системи за управление в Министерството на отбраната: Системата за планиране, програмиране и бюджетиране, Системата за развитие на въоръженията и Системата за отбранителна логистика.

3.1.1. Система за планиране, програмиране и бюджетиране.

3.1.1.1.Системата за планиране, програмиране и бюджетиране осигурява потребителите с най-доброто съчетание на реално достижими сили, средства и поддръжка в рамките на фискалните ограничения. Реализацията на свързаните с това процеси се координира от Програмния съвет. Развитието на програмите по въоръженията следва цикъла за изпълнение на дейностите от Системата за планиране, програмиране и бюджетиране, като в зависимост от категорията на програмата решението за тяхното иницииране се взема от упълномощените административни органи.

3.1.2.Система за развитие на въоръженията
3.1.2.1.Системата за развитие на въоръженията установява и реализира управленчески дейности за трансформиране на потребностите на мисиите и задачите на въоръжените сили и технологичните възможности за тяхното удовлетворяване (разработени и определени в Програмата за научни и технологични изследвания) в надеждни и стабилни отбранителни продукти, които осигуряват необходимата способност за потребителя.

3.1.2.2.Потребностите се определят от съответния потребител в общи, широко обхватни, оперативни термини и определения, след което се установяват специфичните функционални изисквания. Потребностите на мисиите и задачите се одобряват от Съвета за развитие на оперативните способности - СРОС (или от Съвета на началник щабовете - СНЩ) и се утвърждават от заместника на Генералния щаб на БА по операциите (или от началника на ГЩ на БА). СРОС (СНЩ) определя необходимостта от удовлетворяване на нематериалната потребност чрез разработването на нова концепция, модернизация или въвеждане на нови въоръжения.

3.1.2.3.В рамките на системата за развитие на въоръженията отбранителните продукти се разработват, изпитват, произвеждат или директно се закупуват, отчитайки ключовото изискване за балансирано съчетание на разходи, време и функции в отговор на потребителските очаквания: че са съвместими с другите системи (на въоръжение в БА или в страните-членки на НАТО); че използват доказани технологии, гъвкава, адаптивна и с възможности за развитие архитектура, налични производствени способности или услуги и са резултат от реална конкуренция.

3.1.2.4.Основен координатор на процесите, свързани с реализирането на политиката на МО в областта на въоръженията е Съвета по модернизация (СМ). Заместник министъра на отбраната (отговарящ за развитието на въоръженията) - ЗМОВ, в рамките на своите отговорности, взема решения в контролните точки от единния цикъл за управление на Системата за развитие на въоръженията.

3.1.3.Система за отбранителна логистика.

3.1.3.1.Интегрирането на Системата за развитие на въоръженията и Системата за отбранителна логистика е основен приоритет за осигуряване на поддръжката на доставен висококачествен отбранителен продукт. Ръководството на съответната програма за въоръжение трябва да отчита всички аспекти от поддръжката на системата, включително планирането на логистичните процеси, човешкия фактор, околната среда, безопасността, здравето на експлоатиращите, годността за употреба, сигурността, възможностите за непрекъснато използване, защитата на информацията и др. Акцента върху въпросите на логистиката се поставя още в ранните етапи от фазата на проучването, за да се гарантира разработването на надеждни продукти с възможност за оптимална поддръжка и осигуряване на необходимата инфраструктура, която удовлетворява мирновременните и военновременни изисквания за готовност. Плавното преминаване от фазите на процеса за развитие на въоръженията към логистичното осигуряване става на основата на разработен План за управление на жизнения цикъл на отбранителния продукт (ПУП).

3.1.4.Интегрирани прегледи.

3.1.4.1.Отчитайки динамичното развитие на науката и технологиите, еволюционната реализация на системата за развитие на въоръженията и необходимостта от непрекъснато осигуряване на съвместимост, упълномощените щатни и съвещателни органи в МО и БА извършват системни, широко обхватни прегледи на състоянието и прогреса на програмите по въоръженията и идентифицираните области на мисиите и задачите на въоръжените сили. Целта на тези прегледи е да се подобри съвместимостта между функционалните изисквания, ресурсите и изискванията за ефективност и съвместимост и да се оцени къде най-добре са изразходвани планираните ресурси и се набележат направленията за тяхното преразпределение (при необходимост). За провеждане на прегледите се използват различни аналитични подходи и механизми за поддържане на решенията, свързани с определяне на оперативните изисквания, изискванията към въоръженията и финансовите ограничения.

3.2. Формиране на определители на ключови способности.

3.2.1.За да се удовлетворят функционалните изисквания към въоръженията за използването им в съвместни, комбинирани или коалиционни военни операции, в целия спектър от мисии и задачи на въоръжените сили, от териториалната отбрана до участие в миро опазващи мисии, всички отбранителни продукти се проектират, разработват, изпитват и поддържат с възможности за защита на критичните информационни програми, информационно превъзходство и оперативна съвместимост.

3.2.2.Критични информационни програми.

3.2.2.1.Критичната информационна програма е информационна програма, технологии и/или системи, които ако се подложат на риск от неустойчивост на противниково въздействие биха намалили бойната ефективност или биха съкратили очаквания ефективен живот за бойно използване на отбранителния продукт. Това включва секретната военна информация или контролираната несекретна информация относно такава информационна програма, технологии или системи.

3.2.2.2.Определянето на такава информация и технологии, както секретни, така и не секретни се извършва в най-ранните фази от действието на системата за развитие на въоръженията. Процеса включва вземането на решения за защита на тази информация, както и условията за предоставянето й на чужди правителства и контрагенти при поддръжката на съвместни програми, многонационални операции и продажби на отбранителни продукти на външни потребители.

3.2.3.Информационно превъзходство.

3.2.3.1.Информационното превъзходство е способността да се събират, обработват и разпространяват непрекъснати потоци от информация, докато се използват, или докато се преодолее противниковата способност за реализация на същото.

3.2.3.2.Въоръжените сили получават информационно превъзходство чрез системата за развитие на въоръженията и резултатите от нейното функциониране (отбранителните продукти), които са сигурни, надеждни, оперативно съвместими и способни да осъществяват стабилно взаимодействие с инфраструктурата от информационни технологии (ИТ) в национален и международен мащаб. Тази инфраструктура включва данните, информацията, процесите, организационните взаимодействия, уменията, аналитичния опит, както и системите, информационните мрежи и възможностите за обмен на информация.

3.2.3.3.В началото на всяка една програма по въоръженията се определя и оценява инфраструктурата от ИТ, възможностите за поддръжката й и оперативната й съвместимост. Това включва подходящи системни изисквания, свързани със защитата на критичните точки на инфраструктурата, осигуряването на информацията, контрола на информационната среда и свързаните задачи, съответстващи на политиката за сигурност на МО.

3.2.3.4.Всички програми по въоръженията се управляват чрез използването на най-добрите процеси и практики за намаляване на риска в областта на сигурността; гарантиране синхронизацията на програмите; осигуряване на съвместимост с другите електрически и електронни продукти (вкл. и по отношение на електромагнитната съвместимост); определяне на критичната информационна програма, която изисква защита за предотвратяване на неоторизиран достъп и др.

3.2.4.Оперативна съвместимост.

3.2.4.1.Оперативната съвместимост е способността на системите, силите и средствата за осигуряване на данни, информация, материални средства и услуги за други системи, сили и средства и получаване от тях на данни, информация, материални средства и услуги и за използването на последните за ефективно съвместно действие. В процеса на определяне на оперативните изисквания потребителите определят ключовите функционални параметри за оперативна съвместимост. Потребностите от оперативна съвместимост се разработват като част от документа за определяне на потребностите на мисията (ОПМ). Установените в ОПМ изисквания за оперативна съвместимост се разпределят от документите за определяне на функционалните изисквания за индивидуалните отбранителни продукти -документа за изискванията на потребителя (ИП) и документа за определяне на системните изисквания (СИ).

3.2.4.2.Оперативната съвместимост се разглежда като част от всички предварителни функционални анализи, първоначални изпитвания и оценки за функциониране на отбранителните продукти, за да се гарантира че удовлетворяването на изискванията за оперативна съвместимост е адекватно установено и оценено.

4. ЕДИНЕН ЦИКЪЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЦЕСА ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЯТА.

4.1. Общи положения.

4.1.1.Всички програми по въоръженията (инвестиционните разходи за въоръжения) се реализират в съответствие с изискванията на системата за развитие на въоръженията. Конкретното изпълнение на съответните дейности и адаптирането на процесите от системата за развитие на въоръженията се определя за всяка една индивидуална програма, с цел максимално съкращаване на времето за придобиване на съответния отбранителен продукт.

4.1.2.Процеса за развитие на въоръженията е съставен от взаимно обвързани фази, изпълнявани в логическа последователност, с ясно и точно определени дейности и контролни точки. (фиг.1)

4.1.3.Разработването и/или придобиването на отбранителен продукт не е единственото решение за осигуряването на техническо и технологично удовлетворяване на потребностите на мисиите и задачите на въоръжените сили. Осигуряването на отбранителни услуги за посрещане на оперативните изисквания е приемлив начин за решаване на възникналите несъответствия между потребности и методи, способи и средства за тяхното удовлетворяване.

4.1.4.Във всяка контролна точка за вземане на решение, в единния цикъл за управление на процеса за развитие на въоръженията, съответния упълномощен орган оценява необходимостта и възможностите за разработване или директно доставяне на отбранителен продукт чрез участие в съвместни програми за въоръжения, реализирани от органи и/или организации на НАТО, отделни страни-членки или други регионални или международни партньори. Оценката се извършва на основата на установяване на възможностите за удовлетворяване на заявените изисквания на потребителите, положителните и отрицателни ефекти по отношение на планирани функционални параметри, време и разходи, усвояване на нови технологии и ноу-хау за съществуващи технологии и осигуряване на оперативна съвместимост с НАТО и страните-членки.

4.1.5.Елемент от процеса за вземане на решение, за иницииране на програма по въоръженията, е оценката за съответствие на оперативните изисквания или иницииране на нови отбранителни способности, от предложените от страна на предприятията от националната отбранителна промишленост инициативни разработки на отбранителни продукти. Оценката включва задължителни изпитвания за функционалност и съвместимост на продукта. Положителното решение
за пригодността на отбранителния продукт и възможността за използването му за удовлетворяване на потребностите на мисиите и задачите е основа за поставяне на началото и развитието на програма по въоръженията за нуждите на БА. Отрицателното решение, последвано от установено договорно сътрудничество със съответното търговско дружество, е основа за оказване на специализирана помощ от страна на МО на производителя при разработването и производството на продукта и сертификацията му за съответствие с планираните изисквания. В този случай МО не се ангажира със заявяването и използването на продукта.

4.1.6.Във всяка контролна точка за вземане на решение съответния упълномощен орган решава: да определи начините и средствата за материализиране на потребностите на мисиите и задачите; да продължи реализацията на предвиденото техническо и технологично удовлетворяване на оперативните потребности; да видоизмени разработваната програма по въоръженията; да прекрати изпълнението на текущата програма по въоръженията или да премине към следващата фаза.

4.1.7.Не съществува задължителен и най-добър начин за постигане на целите на системата за развитие на въоръженията. Например началото на предложените програми по въоръженията може да бъде поставяно в различни контролни точки на различни фази от единния цикъл за управление на системата за развитие на въоръженията. Упълномощените органи за вземане на решения адаптират системата за развитие на въоръженията за всяка една индивидуална програма в съответствие с общо приетите вътрешноведомствени изисквания, установените практики за управление на бизнеса, действащите законови и нормативни изисквания и времевите ограничения. Метода на адаптирането се прилага към различните аспекти на системата за развитие на въоръженията, включително към документацията на програмата, фазите от единния цикъл, времето и обхвата на прегледите на състоянието и нивата за вземане на решения. Основата за използването на метода е оценката на риска и сложността на предвидения за разработване или директна доставка отбранителен продукт.

4.1.8.В общия случай, модернизацията на съществуващи отбранителни продукти е предпочитан метод за удовлетворяване на налични оперативни потребности пред доставката или разработването на нови такива. Ако съществуващите системи въоръжения в БА не могат да бъдат ефективно използвани и модернизирани се следва следната йерархия от приоритети при взимане на решение: директна доставка (вкл. модернизация) на налични технологии, системи или оборудване с двойно предназначение, в национален и международен мащаб, или доставка (вкл. модернизация ) на налични отбранителни продукти, използвани в НАТО и/или страните-членки; съвместно изпълнение на програма по въоръженията с една или повече страни-членки на НАТО; съвместно разработване на нов отбранителен продукт, със заинтересовани държавни органи и организации. При невъзможност за реализация на нито един от гореизброените подходи се пристъпва към планиране и финансиране на цялостната разработка на нов отбранителен продукт.

4.1.9.Доставянето на отбранителни продукти, използвани в НАТО и/или страните-членки за нуждите на БА, е предпочитания източник за удовлетворяване на потребителските изисквания. МО разглежда участието в съвместни разработки на отбранителни продукти с организации от НАТО или страните-членки, както и доставката на отбранителни продукти от тези страни, със задължителното участие на предприятия от българската отбранителна промишленост, като основен приоритет на системата за развитие на въоръженията. Създаването на условия за установяване на възможности за конкурентоспособност на търговските дружества от отбранителната промишленост е основна отговорност и задача на всички административни органи и организационни структури в МО и БА, ангажирани с въпросите на развитието на въоръженията.

4.2. Функциониране на системата за развитие на въоръженията.

4.2.1.В началните етапи на процеса за развитие на въоръженията се реализират дейности по определяне на потребностите на мисиите и задачите на въоръжените сили, които се описват чрез общи и широко обхватни термини и определения в оперативни изисквания. За тази цел Експертните технически комисии (ЕТК) към видовете въоръжени сили и ГЩ на БА представят в Съвета за развитие на оперативните способности предложения за тяхната необходимост. На тази основа СРОС разработва

документ за определяне на потребностите на мисията-ОПМ, който описва оперативните изисквания към отбранителния продукт.

4.2.2.Предварително проучване.

4.2.2.1.Поставянето на началото на предварителното проучване е резултат от взето решение от заместник-министъра на отбраната (председателя на СМ) след разглеждане от СМ на документа за определяне на потребностите на мисията. Заседанието на СМ и последвалото решение на заместник-министъра на отбраната (председателя на СМ) формират фазова контролна точка А. СМ определя подходите, начините и средствата за реализиране на Предварителното проучване. СМ може да възложи координацията на Предварителното проучване на Експертната комисия по научни изследвания.

4.2.2.2.Целта на предварителното проучване е:

• да се анализира количествения и/или качествен недостиг, който не може да бъде решен с наличните или планирани сили и въоръжения;
  

• да се изследват и оценят алтернативите за удовлетворяване на оперативните потребности;
  

• да се определят общите изисквания за функциониране на отбранителните продукти, резултат от идентифицираните технически решения;
  

• да се очертае мащаба и размерите на разходите за реализация на техническите решения;
  

• да се разработи проект на документа за потребителските изисквания (ПИ).

4.2.3.Проучване.

4.2.3.1.Към фазата "Проучване" се преминава след заседание на и СМ, на което се разглеждат и оценяват резултатите от Предварителното проучване и проекта на ПИ. СМ определя програмен ръководител за реализация на програмата за придобиване на идентифицирания отбранителен продукт. Заседанието на СМ и последвалото решение на ЗМОВ формират фазова контролна точка B. Преминаването към фаза Проучване не означава, че е налице решение за реализация на програма по въоръженията.

4.2.3.2.Целта на проучването е:

• да се изследват алтернативните технически подходи;
  

• да се разработят ключовите характеристики на отбранителния продукт (основни критерии за оценка на функционалната му пригодност);
  

• да се определят начините за финансиране;
  

• да се разгледат факторите, свързани с логистичното осигуряване и обучението на личния състав;
  

• да се определят подсистемните елементи, отделните компоненти, софтуера и критичната информационна инфраструктура;
  

• да се разработи цялостна стратегия за придобиването на продукта;
  

• да се разработи проект на ПУП;
  

• да се разработи окончателен вариант на ПИ.

4.2.3.3.Определянето на възможностите за доставка, при разпределянето на разходите, като военно изискване в процеса на поставяне на изискванията и включено във всяко ПИ, зависят от разходите за цялостния жизнен цикъл на продукта, а не от цената му на придобиване.

4.2.4.Системна интеграция.

4.2.4.1.Към фазата "Системна интеграция" се преминава след заседание на СМ, на което се разглеждат и оценяват резултатите от проучването и ПИ. Заседанието на СМ и последвалото решение на ЗМО (или на упълномощения държавен орган в зависимост от категорията на програмата) формират фазова контролна точка С.

4.2.4.2.Към изпълнение на дейностите, включени в тази фаза, може да се пристъпи директно от фазата на Предварителното проучване. Това зависи от степента на развитие на технологиите, утвърдените изисквания (включително и необходимостта от незабавно изпълнение на съответната потребност) и възможността за доставка. СМ и ЗМО определят началната фаза за програма по въоръженията.

4.2.4.3.Началото на реализацията на фазата "Системна интеграция" се поставя при удовлетворяването на следните три изисквания: наличието на необходимата степен на развитие на технологията/технологиите (вкл. и софтуера), утвърдени изисквания и осигурено финансиране. Програмите, които започват директно от фазова контролна точка С трябва да притежават изискващата се системна и функционална архитектура за удовлетворяване на потребността на съответната мисия.

4.2.4.3.1.Технологиите се разработват чрез системата на научните изследвания (координирани от ЕТК по научни изследвания) или се доставят директно от промишлеността. Технологиите трябва да бъдат изпитани и оценени в съответна работна среда или за предпочитане в естествената среда (вкл. и чрез интерполиране на условията) за тяхното използване с цел определяне на степента им на годност за разработването на продуктите в процеса на системната им интеграция. Степента на годността за използване на технологиите се определя от ЕК по научните изследвания.

4.2.4.3.2.Преди преминаването към фазата за системна интеграция (или въобще към началото на програма по въоръженията) е необходимо наличието на ПИ, утвърдени по установения ред.

4.2.4.3.Във фазова контролна точка С СМ определя способа за придобиване на съответния отбранителен продукт - чрез директно закупуване или разработване на нов продукт. В случай, че се прецени целесъобразността от продължаване в следващата фаза от единния цикъл за управление на системата за развитие на въоръженията СМ определя интегриран програмен колектив (ИПК) за реализация на програмата.

4.2.4.5.След уточняване на рамките на програмата за съответното въоръжение (на заседанието на СМ), същата се внася в Програмния съвет за финансовото й осигуряване. Програмния меморандум се разработва от ръководителя на програмата.

4.2.4.6.Целта на системната интеграция е:

• да се утвърди системната архитектура;
  

• да се състави окончателната спецификация на системата и подсистемите;
  

• да се разработят прототипи и модели; да се усъвършенства ПУП;
  

• да се определи финансирането на следващите фази;
  

• да се разработи документ за определяне на системните изисквания (СИ).

4.2.5. Демонстрация и производство.

4.2.5.1.Целта на фазата "Демонстрация и производство" е: да се избере доставчик на отбранителния продукт; да се организират изпитванията за установяване на съответствието на продукта с предварително заложените
изисквания; да се създадат условия за непрекъснато осигуряване на планираните параметри за функциониране на продукта; да се разработят документите, необходими за експлоатацията на продукта.

4.2.6.Експлоатация.

4.2.6.1.Целта на фазата "Експлоатация" е да се създадат условия, целящи поддържането, възстановяването и подготовката за усъвършенстване на възможностите на отбранителния продукт.

4.2.7.Снемане от употреба.

4.2.8.1.Целта на фазата "Снемане от употреба" е създаване на условия за своевременно, в съответствие с провежданата политика в областта на въоръженията, безопасно (отчитайки изискванията към околната среда) и организирано разкомплектоване, унищожаване или реализация на определения вид или количества въоръжение и техника.

4.2.7.2.Във фазата "Снемане от употреба" се разработват Концепция, стратегия и план за снемане от употреба на продукта.

4.2.7.3.Резултатите от процеса по снемане от употреба са:

• Отбранителния продукт и неговите системни елементи се разкомплектоват, унищожават, съхраняват, възстановяват (регенерират, оползотворяват), рециклират или реализират чрез продажба или предоставяне за ползване по линия на международни договори за сътрудничество.
  

• Околната среда се привежда в нейното първоначално или договорено състояние.
  

• Натрупва се архив от опита по създаването и експлоатацията на продукта.

4.3. Видове програми.

4.3.1.Основата на функционирането на системата за развитие на въоръженията е изпълнението на програми, подпрограми или обособени програмни елементи по въоръженията, които се класифицират по видове и категории. Видовете програми и компетенциите на ръководните органи са показани в Таблица 1.

4.3.2.Програмите представляват взаимно обвързани, ресурсно осигурени и времево разпределени управленчески и технически дейности, насочени към постигането на предварително поставените цели за изпълнение на политиката по въоръженията.

4.3.3.Потребността от иницииране на програма по въоръженията е резултат от настъпили промени в основополагащите документи, формиращи политиката за национална сигурност - Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина, дългосрочните планове за развитие на въоръжените сили; изводи от проведени международни учения и участие на части и подразделения от Българската армия в мироопазващи и хуманитарни операции; анализите и оценките на различни военни конфликти; изводи от проведени учения на БА и/или многонационални учения; Годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, Указанията за планиране и програмиране и др.

4.3.4.В случаите, когато оперативните потребности са резултат от идентифицирани заплахи, тяхното определяне и формиране на предложения за удовлетворяване се извършва от ЕТК към видовете въоръжени сили и ГЩ на БА и се внасят за разглеждане в СРОС.

4.3.5.Когато са налице иновационни решения в областта на въоръженията, водещи до формиране на нови оперативни потребности, предложенията за тяхната реализация се предоставят в дирекция "Политика по въоръженията". Дирекцията обобщава предложенията и ги внася за разглеждане в СМ.

4.3.6.В случаите, когато общите разходи за реализацията на отделна програма надхвърлят сумата от 100 млн. лв. или програмните разходи за 1 година надхвърлят сумата от 30 млн. лв., дейностите по придобиването на въоръжения се обособяват в отделна основна програма.

4.4. Ключови процедури за реализация на единния цикъл за управление на системата за развитие на въоръженията.

4.4.1.Поставяне на началото на програма по въоръженията. За целта е необходимо:

• да има разработен и одобрен от заместник началника на ГЩ на БА (или началника на ГЩ на БА) документ за определяне на потребностите на мисията;
  

• да е завършила фазата "Проучване" и да е определено техническото решение на оперативните изисквания;
  

• да е налице възможност за финансово и ресурсно осигуряване;
  

• да е налице надлежно оформено решение на правоимащия административен орган във фазова контролна точка С.

4.4.2.Преглед на решенията. Цикличен процес, който се осъществява при всяка фаза от управлението. Неговото начало се поставя от упълномощения административен орган за вземане на решения по програмата. Цели подготовка на решение за посоката на развитие на програмата. Организира се от ръководителя на програмата, координира се от дирекция "Политика по въоръженията" и се предоставя за анализ от СМ и включва:

• преглед на стойността - изчисляване на извършените разходи и извършване на прогнозна оценка за общата стойност на жизнения цикъл на продукта и програмата;
  

• преглед на потребностите на мисията - оценка на способностите на разработвания продукт да удовлетвори оперативните изисквания, възможностите за развитие на потребностите и усъвършенстване на въоръженията;
  

• преглед на прогреса - оценка на развитието на програмата на основата на разработените документи, оценката на риска, анализа на изпълнените дейности и прегледа на бъдещите планове;
  

• документиране на решенията.

4.4.3. Определяне на стратегия по придобиване на въоръжения.

4.4.3.1.Стратегията за придобиване на въоръжения е управленческо и техническо ръководство, имащо за цел постигането на целите на отделна програма в рамката на определените ресурси. Тя установява подходите за планирането, развитието и ръководството на програмата и осигурява избор на последователността от изследвания, изпитвания, способи за придобиване на въоръжения, производство, въвеждане в експлоатация и други свързани дейности, имащи важно значение за постигане на очакваните резултати.

4.4.3.2.Стратегията определя кой от подходите за придобиване на отбранителни продукт ще бъде приложен - еволюционният подход или реализацията на отделни фази от системата за развитие на въоръженията. Приоритетен е еволюционния подход, особено в случаите на придобиване на сложни, комплексни продукти с преобладаващо участие на софтуер.

4.4.3.3.Един от основните критерии за избор на предпочитан подход при реализацията на системата за развитие на въоръженията е оценката на риска. Оценката на риска се разработва от ЕТК на видовете въоръжени сили/ЕТИС, съгласува се от дирекция "Политика по въоръженията" и се утвърждава от ЗМОВ.

4.4.3.4.Управлението на риска е метод за оценка и определяне на степента на риска и разработване, избор и ръководство на възможностите за неутрализиране на евентуалните неблагоприятни въздействия. Видовете рискове включват (но не се ограничават) изпълнението на графика, разходите, техническите и технологични възможности, сигурността, управлението на софтуера, зависимостите между новата програма и останалите програми по въоръженията и рисковете от създаване на условия за бъдещ монополизъм (т.н. приети на въоръжение).

5. ФУНКЦИОНАЛНИ ОБЛАСТИ НА СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЯТА.

5.1. Основните функционални области на системата за развитие на въоръженията са:

• Политика за развитие на програмата/ проекта по въоръженията;
  

• Управление на програмата/проекта;
  

• Управление на стойността;
  

• Управление на договорите;
  

• Управление на софтуера;
  

• Управление на стандартизацията;
  

• Управление на качеството;
  

• Изпитвания и оценки;
  

• Управление на логистичните процеси.

5.1.1.Изпълнението и ръководството на дейностите, свързани с реализацията на функционалните области на системата за развитие на въоръженията са отговорност на ръководителя на програмата във взаимодействие със съответните административни органи и организационни структури от МО и ГЩ.

5.2. Политика за развитие на програма/проекта по въоръженията.

5.2.1.Политиката за развитие на програмата/проекта по въоръженията определя стратегическите цели, задачите, ключовите резултати и принципите за придобиване на съответния отбранителен продукт. Основна задача на политиката е определянето на стратегията за придобиване на въоръжения. Тя се формира от анализа на следните възможности:

• Придобиване на въоръжения чрез директна доставка на предлагани на вътрешния или на международния пазар технологии и/или продукти или такива предлагани от НАТО, страните-членки или партньори;
  

• Участие в съвместни програми/проекти за придобиване на отбранителни продукти и/или услуги с една или няколко страни-членки на НАТО или партньори;
  

• Модернизация на съществуващи отбранителни продукти;
  

• Разработване на нов отбранителен продукт.